Опасността на прошката ~ Прошката като акт на потискане на гнева
Една непопулярна публикация, която споделяме от уеб страницата „ Духовна психотерапия ” на Даниела Стоянова – клиничен психолог и гещалт-психотерапевт
Прошката е доста постоянно подчертан развой в общественото пространство. На където се обърнем, срещаме апели и препоръки от вида „ Как да простя ”. Често посланието е, че единствено в случай че простя ще мога да оздравея, да бъда щастлив/а и т.н и така нататък Имаме даже ден в годината, в който някак по табиет желаеме амнистия от околните си. Ето един по-различен и сигурно неизвестен взор върху прошката...
Тук ще поговоря за един различен аспект на прошката, който елементарно се подминава, а е от значително значение. А точно – заплахата от прошката. Тя може да има доста по-разрушителен резултат, в сравнение с лековит. Прошката – като акт на угнетяване на гнева. Като всичко в мен крещи „ Боли! ”, а на всички места приканват „ Трябва да простиш! ” До толкоз, че в един миг и аз самият желая да простя, мъча се, дублирам утвърждения и всевъзможни техники единствено и единствено да спра да чувствам изгарящата засегнатост вътре в себе си. Мъчително…
Ако отстоявам задоволително да ходя против възприятията си може и да съумея да убедя себе си. Да потисна гнева си надълбоко вътре в мен. Казват, че в случай че не простиш се разболяваш. Аз мога да прибавя – в случай че извиним прибързано и потиснем гнева си още веднъж се разболяваме!
Огромният риск на прошката е обвързван с погребването на гнева вътре в нас. С натикването му на неумишлено равнище и насилието, което постоянно постановяваме върху себе си да извиним, когато усещаме, че вътре в нас кипи. Образно, това е като да имаш нечиста рана и да я бинтоваш, преди да си я почистил. Един ден тя ще избухне с по-голяма мощ.
Другата заплаха е обвързвана с нарушение на салдото сред предоставяне и приемане. Ако един път някой се е държал зле с мен, то аз съм в позицията на ощетен. И не стига това, ами след това още веднъж аз би трябвало да съм този, който дава (прошката) – това е двойно нарушение на салдото.
„ Може би би трябвало да забравим какво са ни сторили и да дадем образец като не отвръщаме ” ще каже някой – Може, стига да сме наясно за цената, която ще заплати тялото и връзките ни от този дисбаланс – въздържан яд. Въпреки всички мъдри философии на примирение, душата не търпи неравновесие.
Разбира се, има нещо доста възвишено в това да „ дам ” прошката си. Насадено ни е, че това ме прави „ добър човек ”. А може би ме прави неосъзнато нахален човек? Защо? Защото автоматизирано ме слага на „ по-висока ” позиция от „ прегрешилия ”. Прави ме не по-възвишен, а все по-недостижим за другия – гневът на почтения. Защото, когато сме положителни и прощаващи – другият в никакъв случай няма да се отърси от възприятието, че е „ неприятен и сбъркал ”. А кой обича да стои в такива връзки, в които се усеща отговорен? Пълноценното свързване не търпи неравнопоставени връзки, ето за какво в този случай връзката рано или късно е застрашена от разпад.
С това нямам за цел да отрека оздравителния развой на наранените връзки. Това, което желаех да кажа е, че това е развой. И не инцидентно е толкоз сложен и муден. Преескспонираната добродетел на прошката може да е нож с две остриета и в случай че се вслушате в тялото си, то инстинктивно усеща това. Когато изразим (по здравословен метод!) тъгата, болката и гнева си сърцето ни ще се извърши с мекост по натурален метод.
Искам да се обърна към тези от вас, които се усещат притиснати от всеобщите апели, че би трябвало да – не е нужно да го вършиме. Ако бъдете правилни на възприятията си, това може да ви изведе по-бързо до светлината. Не е нужно да насилвате себе си, тъй като това може да е по-разрушително, в сравнение с да сте гневни. Затова не бързайте да простите! Може би има смисъл да стоите в сложните усеща, които изпитвате. Може би точно те са пътя към възобновяване на салдото още веднъж.
Движението към другия не е „ Прости ми! ” – тъй като по този начин „ ощетения ” още един път би трябвало да даде (прошка).
А „ Съжалявам... ” – по този начин поемаме отговорност за дейностите си, без да ги отхвърляме. Именно поемането на отговорност оказва помощ на провинилия се да резервира равностойната си позиция.
Автор: Даниела Стоянова
Източник:
Изображения:
